Започваме нов проект по Еразъм + „Овластяване на местни общности чрез обучение за социална икономика“. Малък, но интересен и вълнуващ. Вече проведохме първата партньорска среща на остров Лезбос 9-11 декември, организирана от координатора – Visit Agiasos, млада организация, създадена като социален кооператив. Обсъждахме законадателната рамка за социална икономика в трите страни –партньори България, Гърция и Кипър, екосистемите и предизвикателствата. Обученията, обмена на идеи и посещенията на 8 социални кооперативи – някои с вече 30-годишен опит, други регистрирани наскоро, но всички много сърцати, откровено споделящи трудното начало, пречките и постигнатите резултати. Горди са с хубавите продукти и услуги, които създават.
Първият социален кооператив Visit Ampeliko , който ни показва и разказва за идеите си е много необичаен. Регистриран наскоро, лидер е свещенникът на малкото селце Ампелико (Ampeliko). Заедно е 2 от 4-те си деца са създали малък интересен музей към черквата. Искат да възродят традицията да се събира и използва борова смола, толкова търсена навремето. Музеят и отчето разказват за процеса и древното наследство и недалечното бъдеще. Стари символи на отдавна забравени времена – събрани красив кръст, полумесец, лалета. Дървена количка за превоз на смолата. Експонатите са свързани с лични истории на две села. Има си и старинни музикални инструменти, мъничка стара ютия на въглища, в шепа да я побереш, предмети на бита, някогашни ученически пособия, сватбени дарове. И много обич и желание да се оживят селцата. Черквата Свети Николай Амбелийски е красива, преживяла пожари и бурни времена, с впечатляващи старинни икони. В двора има вкаменено дърво, застинало във времето след лавата на вулкана преди почти 20 милиона години. Обсъждаме различни идеи за развитието на кооператива. Вечерта е настъпила отдавна и не можем да видим как изглежда селцето.
Около 8 ч. вечерта се срещаме с 2 женски кооператива в Аясос, съвсем наскоро основани. „Ароматите на Аясос“ Geyseis Agiasou е точното име за сладкишите, които приготвят по стари традиционни рецепти. За един от тях е необходимо да се настелят 33 слоя колкото са годините на Христос. И много канела, карамфил и сигурно още куп подправки. Прави се за Коледа. Ако този сладкиш ти се стори твърд, има и други по-мекички и съвсем мекички – известните навсякъде локумаки. А маслените бисквити с бадеми са прелест. В добавка – вишновката, от черешите и черешите наоколо. Стартирали със собствени средства – с парите, които събрали от продажба по време на фестивал. Сега очакват финансиране по проект за социална икономика, за да развият дейностите си. Дано ги одобрят.
Със Ставрула от другия нов женски социален кооператив „Лезбос с местните хора“ Lesvos by locals си говорим директно. Ставрула е учител по английски, дошла от Атина. Има много идеи за развитието на Аясос, включително къщите за гости и активности. И определено има нужда това да се развива. Ако има нужда ние можем да споделим нашия опит в изграждане на партньорства и капацитет стъпка по стъпка. Местните ще решат какво им трябва.
Следващият ден е за социални кооперативи с дълга история зад гърба си.
Агро-социалният кооператив в Месотопос е вече на 30 години. В хубава производствена база, близо до брега и до местните съставки. Магазинът им е красиво подреден с паста в различни цветове, като оцветители са мастило от сепия и местни растения. Казват, че правят и трахана и търся дребните зрънца, но тази трахана е различна- изглежда като малки хлебни панички, в които можеш да запечеш сирене, домати и каквото ти душа иска. Големи разфасовки са и няма как да я побера в багажа си, но си взех от кус-куса. Правят ръчни сладки: бонбони, сиропирани сладки сладкиши, курабии, пасти и торти, дори много цветни пици, готови да ги пъхнеш във фурната. Много ми се иска да си взема от любимото сладко от портокалови корички, но като има течност в буркана, няма да ме пуснат на летището. Имат и доста място за продукти от острова. Цяла стена подредени бутилки и бутилчици узо. Че закъде без узо в столицата на узото – Лезбос. Единственият мъж в женския кооператив ни разказва дълго за извървения път, за трудното начало и постепенното разрастване. Кооператив, защото по гръцкото законодателство за социална икономика можеш да стартираш предприятие без капитал, ако спазваш определени изисквания. И са започнали като по учебник – селско събрание, на което дошли половината жители, заинтересували се около 40 човека. Решили, че най-голяма нужда има от заетост за жени в този вулканичен селски район и за съхраняване на наследството – производство на местни продукти. Тъй като са селскостопански кооператив могат през зимата да плащат два пъти по-малки заплати през зимата и да работят усилено с по-добро заплащане през лятото. И членовете са съгласни, че мислят дългосрочно. Имат си солари по покрива и 2/3 от ел енергията си произвеждат сами. Вече са подменили оборудването с ново по-производително. Работят с 10% от капацитета. Но изгубени в превода така и не разбрах защо. Може би много добра маркетингова стратегия би помогнала. Жените, които правят ръчно сладкишите са усмихнати и уверени. Но ако изядем всичко, което предлагат, не ни мърда захарна болест. Имаме си сладкиши за после и пакет паста. Сигурна съм, че ще е хубава както са привлекателни етикетите.
Следа още един женски кооператив, който включва и туризъм в Паракила. Те се развиват вече 25 години. Катерина ни разказва за кооператива, включват се в разговора и още две жени от работещите. Имат сходни продукти с предишния кооператив, но и различни. Те продават не само на острова, но и в Гърция, дори на диаспората в САЩ. Хубаво е, че имат он-лайн търговия и клиентите научават за тях от социалните медии. Не мога да устоя на сладкото от кори на бергамот и питам дали може да отворят буркана, да изсипят сиропа и пак да го затворят добре. На летището видяха, че няма течност в буркана и ме пуснаха. Питам дали се конкурират с другите сходни кооперативи, а Панайоти, който ги е насърчил и консултирал обяснява разпалено, че когато кооперативите са повече са по-разпознаваеми на пазара. Особено в супермаркетите и по-лесно клиенти ги намират.
Последният ден Митилини имаме срещи с 3 социални кооператива:
Детска градина Magikos Avlos – отново женски колектив на детски учителки, психолог и добра готвачка. 6 упорити жени вече 10 години сърцато и с любов се грижат за двайсетина деца от 2 до 5 години от 7 сутрин до 15 след обяд. Има и деца от семейства с по-слаб социален статус, за които държата им дава ваучери, но с разплащане след доста дълъг период. И въпреки трудностите, дамите не се отказват. Кооперативът е възможност за тяхната заетост и да работят с деца.
Още един кооператив на 6 журналисти Enimerosi (StoNisi / Radio)- с печалившата комбинация местно радио, сайт и списание и излъчвания на живо. Кооперативът е възможност да работят като журналисти и да са независими. Да са гласът на местните хора и бизнес. Тъкмо почвали и се случила кризата с мигрантите, сирийците заляли Лезбос. С директните излъчвания на живо с телефони при сблъсъците на местните с полицията, на огромните за острова мигрантски вълни, заливащи острова на талази всяка нощ, при пълното медийно затъмнение от всички други медии, си спечелили много последователи и доверието им. Политическите послания преди избори са добър източник на приходи, но не нарушават журналистическите принципи да дадат възможност на всички , без екстремистите, да има дебати и да се чуе и гласът на местните. Независимостта изглежда не е фасада при тях. И стремежът да се опитат да видят и другата гледна точка, освен официално налаганата. Не можем да подминем горещата тема войната Русия-Украйна. Давали са достъп до медията на руско малцинство в Митилини, имигрирало от Украйна още през 2014, заради бурните събития. На въпрос какво е настроението на хората в Лезбос – о, разбира се за мирни преговори за прекратяване на войната, че кой иска някой да печели от оръжия и корупция за сметка на смъртта на невинни.
И последният женски социален кооператив PAREA@Lesvos – туристически гидове за Митилини и острова. Срещаме се с 3 жени, с много добър английски и голям професионализъм. Всяка си има своя специализация, но и се допълват отлично. И правят всичко възможно да са различни и атрактивни. Познават историята, културата и тайните съкровища на Лезбос. Сътрудничат си с другите. Искаме пример и веднага научаваме нещо интересно – имат много необичаен музей: на Стратис Елефтериадис – Териаде (Митилини 1897 – Париж 1983), художник и издател на уникални качествени книги за изкуство със световна слава -26 илюстровани книги „Grand’s Livres“ оригинални произведения на изкуството, ръчно изработени и в ограничен брой (с литографии от Шагал, Матис, Пикасои др). Териаде е инициатор на безпрецедентното съчетаване на думи и образ, на художници и поети. Предлагат ни да направят тур специално за нас и колко жалко, че трябва да си тръгваме.
За предимствата и предизвикателствата пред гръцката социална икономика и социалните кооперативи ще разкажем повече като направим обученията и интерактивните семинари по проекта.
